\ ПМГ Кюстендил - Училищен психолог
Категория: Училищен психолог

Лилия Механджийска – училищен психолог

Сфера на дейност - Консултативна, диагностична, превантивна и медиаторска работа с ученици, учители и родители.

Работно време: 9:00-15.30 часа, кабинет №206

Всички ние, родители и учители, мечтаем училището да бъде място, където децата усвояват не само знания по отделните предмети, но и житейски умения, притежават адекватна самооценка, социална и емоционална компетентност, поемат отговорност за взетите от тях решения и вървят смело и уверено напред.

 Важно за родителите!!!

                       ОБРЪЩЕНИЕ

 Уважаеми родители,

 ние възрастните сме огледалото, в което се оглеждат нашите деца и от нашето успешно сътрудничество и личен пример изцяло зависят поведенческите модели, които ще изберат те.

 Най-хубавото изречение, което бихте могли да повтаряте всеки ден на детето си е "Обичам те!". Прекрасно би било да успеете да го възпитате и то да се обича. Положително настроените деца се разболяват по-рядко, по-изобретателни са и по-предприемчиви.

 Не винаги, когато детето Ви изкарва отлични оценки в училище и не Ви създава проблеми с поведението си, това е показател за психично равновесие.

 В периода на пубертета - 10 - 16 г. се проявява   всичко,   което   е   заложено в детето по време на предшестващите периоди.

 Научете се да различавате недостига на енергия от погрешното й насочване.

 Имайте предвид следните нарушения в основните аспекти от развитието на личността:

 -  дейност: работохолизъм; мания за активност и невъзможност за разтоварване; пeрфекционизъм; апатия; пасивност; агресия; страх от комуникация; т. нар. Burn-out синдром.

 -  контакт: бягство в самота и изолация; прекомерно много връзки; страх от раздяла; чести лъжи; цинизъм; омраза; насилие; депресия; предразсъдъци; чувство за вина; стереотипи.

 -  фантазия: песимизъм; фобии; параноя; несигурност; мисли за самоубийство; натрапчиви мисли; пасивност; безпомощност; мания за преследване; отчуждение от действителността.

 -  болест: анорексия; булимия; хипохондрия; смущения в съня; податливост на инфекции и др.

Децата в тази възраст усещат болезнена необходимост от одобрение и позитивно отношение към проявите си на самостоятелност. Подрастващите искат да знаят, че ние ги ценим заради онова, което са, а не заради това, което вършат. Ако забележат "посегателство" върху самостоятелността им, недооценяване на новите им нравствени възможности, тогава те се утвърждават чрез "бунт" против обществените изисквания и възпитателните условия. Това е възрастта на интензивно личностно развитие. Такъв протест може да доведе до формиране на негативен стил на отношение и поведение. При продължителни неблагоприятни условия това се превръща в отрицателни качества на характера - нетолерантност, избухливост, чувство за превъзходство, безразличие към чуждите преживявания и др.

Периодът на емоционална незрялост е необходим. Ако юношата не премине през него, по-нататък в живота ще му бъде трудно да казва „НЕ”.

Това, което ежедневно предаваме на нашите деца са мислите и убежденията ни, както и навиците. Децата никога не са били добри в слушането на по- възрастните, но винаги са им подражавали. Ние сме моделът, в който те се вглеждат, а  това може да бъде и благотворно, и вредно. От полза е да изпращаме правилни послания, когато изграждаме поведение, на което бихме искали да подражават. В някои случаи, когато сме разтревожени или прекалено загрижени, е възможно, без да искаме, да предадем на децата си страх от непознати ситуации, вместо да ги научим да се възползват от тях.

Понякога, в забързания си живот забелязваме децата си само тогава, когато се държат лошо. Ние винаги сме там, за да им направим забележка, когато не слушат, допускат грешки, получават слаби оценки, вдигат силен шум. Но често забравяме, че доброто поведение също трябва да бъде отчитано. Не трябва просто да ги хвалим, а да оценяваме конструктивните им качества и умението им да бъдат самите себе си.

Нека си признаем, че всички имаме своите добри и лоши дни. Никой не е идеален и не трябва да очакваме това, както от себе си, така  и от децата си.

Но все пак трябва да сме наясно, че действията ни винаги служат за пример на нашите деца. “ Прави каквото ти казвам, а не гледай какво правя” - просто не върши работа.

 Деветдесет и девет начина да покажем на децата, че ги обичаме

 Забелязвайте ги.

 Усмихвайте им се.

 Слушайте какво говорят.

 Наричайте ги така, както им харесва.

 Помнете датите на важните за тях събития.

 Питайте ги какво ново има при тях.

 Гледайте ги в очите, когато разговаряте с тях. Слушайте ги какво Ви казват и активно вземайте участие в разговора. Изслушвайте и не прекъсвайте техните разкази.

 Забавлявайте се с тях.

 Определете границите, които им гарантират безопасност.

 Бъдете честен с тях ако не искате и те да лъжат.

 Бъдете себе си.                                           

 Прегръщайте ги, порасналите деца също имат нужда от физическа близост с Вас.

 Понякога забравяйте  собствените си тревоги и бъдете с тях.

 Забелязвайте  разликите в поведението им.

 Давайте им възможности за избор, когато Ви  молят за съвет.

 Прекарвайте с тях известно време извън дома.

 Подготвяйте им изненади.

 Оставайте с тях, когато се страхуват от нещо.

 Казвайте им как да се държат, когато постъпват лошо.

 Радвайте се на техните открития.

 Споделяйте възхищението им.

 Подарявайте им картички и писма.

 Крийте дребни подаръчета за тях, така че да ги намират.

 Оставете им собствено пространство.

 Помагайте им да колекционират собствени „съкровища".

 Разговаряйте с тях за техните мечти и сънища.

 Смейте се на шегите им.

 Не бъдете напрегнат, когато общувате с тях.

 Отговаряйте на въпросите им.

 Хвалете ги, когато са направили нещо сами.

 Спазвайте заедно с тях обичаите.

 По-често слушайте, по-малко говорете.

 Бъдете на тяхно разположение, когато имат нужда от вас.

 Посещавайте техните изяви, мачове и купони.

 Намерете общи теми с тях.

 Извинявайте се, когато направите грешка.

 Слушайте с тях любимата им музика.

Предложения

 Ежегодно, през месец септември стартира формиране на родителски групи в V и VIII класове. С тях провеждаме срещи за социално-психологически тренинги.

 Срещите ще се провеждат средно един път на три месеца, мястото може да бъде и в извънучилищна среда, с участието на класния ръководител и училищния психолог.  Темите са:

 -  Опознаване на родителите помежду им

 -  Обсъждане на актуални въпроси, свързани с конкретната възраст

-  Обсъждане на предложения за подобряване на социално-психологическия климат в училището и класа